Душите на птиците отлитат
към отворените небеса.
Прегърнати от здрача
и мека лунна светлина.
И дъжд изсипа се пороен -
природата плачеше за тях.
Душите им свободни
ще липсват някъде в този свят.
Ще липсва една прекрасна песен,
изпята в последният им час.
В агонията си предсмъртна,
оставайки спомена за нас.
© Теодора Иванова Все права защищены