Душмани

Как така живея, дали пък време не пилея,

сякаш в труп съм се превърнал, а боли,

какво да правя, просто не умея

да отправям за живота си молби.

Разбирам всичко и то прекрасно,

и как се случва виждам, но уви,

няма как да се подам, това е толкова ужасно,

на мен живот ми трябва, не мечти.

Приемам  длан, но само от приятел,

от другите ръката ми гори,

а  цялата е в белези, и всеки е предател,

опитал се живота ми да прекрои.

Надявам се  един  ден да ги срещна

онези, дето ме излъгаха лице в лице,

и  да им покажа как съм си поправил грешките,

със същите белязани ръце.