Душмани
Как така живея, дали пък време не пилея,
сякаш в труп съм се превърнал, а боли,
какво да правя, просто не умея
да отправям за живота си молби.
Разбирам всичко и то прекрасно,
и как се случва виждам, но уви,
няма как да се подам, това е толкова ужасно,
на мен живот ми трябва, не мечти.
Приемам длан, но само от приятел,
от другите ръката ми гори,
а цялата е в белези, и всеки е предател, ...