6 feb 2011, 22:22

Душмани

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Душмани

 

Как така живея, дали пък време не пилея,

сякаш в труп съм се превърнал, а боли,

какво да правя, просто не умея

да отправям за живота си молби.

 

Разбирам всичко и то прекрасно,

и как се случва виждам, но уви,

няма как да се подам, това е толкова ужасно,

на мен живот ми трябва, не мечти.

 

Приемам  длан, но само от приятел,

от другите ръката ми гори,

а  цялата е в белези, и всеки е предател,

опитал се живота ми да прекрои.

 

Надявам се  един  ден да ги срещна

онези, дето ме излъгаха лице в лице,

и  да им покажа как съм си поправил грешките,

със същите белязани ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© okinaf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...