Животът им премина в слети устни,

жадни винаги един за друг,

с ръце, които няма да се пуснат,

бразда проправяна от общият им плуг.

Две сърца със нежни багри,

целуваха се във безоблачни лета,

отдадени със обич да се радват,

без сянката на залеза и есента.

В съдбовен миг раздялата настъпи,

крила разпери любеща прегръдка,

води потекоха в самотната посока,

задави мъката осиротяла глътка...

Два цвята радваха се в общата леха,

стъблото на единия се скърши,

посипа сняг парцали на тъга,

времето на радост и любов се свърши.

Стръковете във морето се люлеят,

без двата цвята – те не ще са там,

един за други ще милеят,

но в светове различни ще сияе общият им плам . . .

гр. София, 20.11.2016г.