Два гълъба
Два гълъба видях да се целуват,
кацнали на цъфналия клон.
В очите им искри на обич плуваха
и светна пролетният небосклон.
Главите си поклащаха игриви,
със човчици се галеха едва
и тихо си гугукаха щастливи
и радостни от своята съдба.
И екна утрото от птича песен,
слънцето надникна зад върха,
а аз ги гледах смаяно унесен,
с преливаща от щастие душа.
Повярвах, че денят ще бъде весел,
а радостна, красива пролетта,
че винаги ще има птича песен,
щом гълъби се любят в утринта.
© Йордан Йорданов Все права защищены