Два пътя
709
0
0
два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката
чакам със стиснат юмрук
в нищото вградена кат сянка
аз била съм и ще остана тук
далечният кучешки лай
се простира из празната вечер
не вижда се другия край
и не идва познатата есен
два пътя се вият напред
и не знам по кой да поема
часовника спира на десет без пет
има време на пътя да легна
и с Луната да мъжделея
заедно крепящи глухия свят
с камъка под мен да се слея
скришом от своя несигурен глас
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Георгиева Все права защищены
