30 июл. 2015 г., 21:21

Два силуета

568 0 11

Два силуета. Малкият виси на големия.
Влачат се към залеза. Огъват се.
Два силуета. С разменени места
и размери. Още се влачат.
Безформена сянка. Бълбука в безсмислие.
Два силуета. Потеглили към успеха си.
И стават все по-големи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, дружески шарж е сладко. Усмихна ме, Роси - хубав прочит А какъв е начинът ти за „отметки“? И на мен ми е нужен такъв...
  • Играта на сенките е странно нещо. Като дружески шарж ги имам, не като гротеска.
  • Роси, винаги, когато ти се прииска, ме посещавай - много ми е приятно, особено като знам, колко красива душа си /картините ти са прекрасни! /. Благодаря ти!
  • limeruna (Йоана ), признавам, нямам много време да чета. Но открадвам късчета за себе си.Сега съм при теб Твоите стихове са експесивни - така ги усещам.Събуждат представи - красиви, млади.
  • Привет, comeon (Септември )! Обичам да съм свободна в поезията, така че още дълго време ще има недокроени продукти на фантазията, емоциите и търсенията ми Поздравче и за теб!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...