Два силуета. Малкият виси на големия.
Влачат се към залеза. Огъват се.
Два силуета. С разменени места
и размери. Още се влачат.
Безформена сянка. Бълбука в безсмислие.
Два силуета. Потеглили към успеха си.
И стават все по-големи...
© Йоана All rights reserved.
А какъв е начинът ти за „отметки“? И на мен ми е нужен такъв...
/. Благодаря ти!
Обичам да съм свободна в поезията, така че още дълго време ще има недокроени продукти на фантазията, емоциите и търсенията ми Поздравче и за теб!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
