23 февр. 2011 г., 20:59

Двадесет години 

  Поэзия » Другая
791 0 6

Как бързо времето минава. Неусетно.
Годините се нижат като рими
в стих, избликнал от сърцето
по листа със мастилените думи.
И не съвсем, защото помня колко
дръзновения и радост, и мечти
като реки потекли, но за кратко,
край нас през всичките години.
Дали да честитя? На теб или на мен?
Че беше пламъкът и беше пепелта ми,
че будех се и питах се дали във теб
потрепва струната на песента ми.
Прости ми ти! А мене - кой ще ми прости?!
Че на любов не те научих - тази святост!
И още двадесет години ще научиш ли,
как мен със обич нежна да ме галиш.
На този ден ти казах свойто "Да",
и всичкото ми стана безвъзвратно твое,
но със годините разсея ли се любовта,
та още  дращи в храстите трънливи.
Аз теб не те научих на любов,
защото, всъщност, аз сама се учех
на обич цъфнала да върже в плод,
и  вятъра в душата си люлеех.
Е, хайде, стига! Не ми се плаче днес.
Купи бутилка вино, та да го полеем.
И с право можем да  си честитим,
че двадесет години с теб живеем.


22.02.2011

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бъдете честити и двамата и много години заедно, с любов, ви пожелавам!
  • Благодаря!
    Разбрала си ме, Анахит и аз те прегръщам!
    Учим се на любов, цял един живот, а той дали ще стигне, да разберем, дали някой ни е обичал истински?!
  • Честито! И нека следващите двадесет години да са изпълнени с обич!
  • Никой не се ражда научен... Хубаво е.Поздрав!
  • Никой не може да научи някого на любов, Джейни! Честито и дано следващите 20 той да ти я покаже!
  • Много е хубаво, Джейни!
    Наздраве от мен!
Предложения
: ??:??