Двадесет години
Как бързо времето минава. Неусетно.
Годините се нижат като рими
в стих, избликнал от сърцето
по листа със мастилените думи.
И не съвсем, защото помня колко
дръзновения и радост, и мечти
като реки потекли, но за кратко,
край нас през всичките години.
Дали да честитя? На теб или на мен?
Че беше пламъкът и беше пепелта ми,
че будех се и питах се дали във теб
потрепва струната на песента ми.
Прости ми ти! А мене - кой ще ми прости?!
Че на любов не те научих - тази святост!
И още двадесет години ще научиш ли,
как мен със обич нежна да ме галиш.
На този ден ти казах свойто "Да",
и всичкото ми стана безвъзвратно твое,
но със годините разсея ли се любовта,
та още дращи в храстите трънливи.
Аз теб не те научих на любов,
защото, всъщност, аз сама се учех
на обич цъфнала да върже в плод,
и вятъра в душата си люлеех.
Е, хайде, стига! Не ми се плаче днес.
Купи бутилка вино, та да го полеем.
И с право можем да си честитим,
че двадесет години с теб живеем.
22.02.2011
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
