23 июн. 2009 г., 17:58

Двама

765 0 1

С двама аз живея,

с тях споделям радост и тъга.

Тези мъже за мен копнеят,

съзнателно ще ги нараня.

 

Подържам една лъжа

и на двамата "обичам те"казвам.

Това до нищо хубаво няма да доведе -

играя си със огъня.

 

В чувствата си не съм сигурна,

какво изпитвам към единия и към другия, не зная.

Не желая болка да им причиня,

не заслужават, не заслужават те това.

 

Трудно ми е да се владея -

личи промяната във мен.

Начинът, по който живея,

ще ме погуби някой ден.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...