" Двама "

    Ще си отида тихо, ясно, доброволно 
    и всичко ще е тъй доволно, 
    ще си отида, назад не ще погледна 
    ще се изпари осанката ми бледна. 
    
    Ще си отида без подкана,
    без драма, без измама,
    ще си отида, няма да остана,
    достатъчно понесох, рана подир рана... 
    
    Ще си отида, време не остана 
    от мене шепот и мирис да няма,
    съдба една неизживяна, 
    душата на безброй парчета разпиляна. 
    Приключвам, слагам край
    и ето няма вече " двама ". 
      
                                                                      ~ Д. Т. ~