18.08.2021 г., 1:21

" Двама "

783 3 0

 

    Ще си отида тихо, ясно, доброволно 
    и всичко ще е тъй доволно, 
    ще си отида, назад не ще погледна 
    ще се изпари осанката ми бледна. 
    
    Ще си отида без подкана,
    без драма, без измама,
    ще си отида, няма да остана,
    достатъчно понесох, рана подир рана... 
    
    Ще си отида, време не остана 
    от мене шепот и мирис да няма,
    съдба една неизживяна, 
    душата на безброй парчета разпиляна. 
    Приключвам, слагам край
    и ето няма вече " двама ". 
      
                                                                      ~ Д. Т. ~ 
    
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...