16 нояб. 2007 г., 09:15

Двама сме 

  Поэзия
1204 0 3
Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.

Слънцето...
не грее.
Морето...
бунтува се.
Всички...
тъжни са.

А аз...
наместо да плача,
щастлива съм.

Защо ли?
С теб съм.
Затова.

Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега.

Единствено ние виждаме тази светлина,
защото сме двама...
макар и не по този начин,
по който ми се иска...

а те...
сами са...
Но ние...
Ние сме двама.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Ето, виж.
    Светло е...
    само тук...
    и сега."
    Светлите души
    огряват ви.
    Не се чуди,
    и той и ти
    един за друг сте
    греещи пътеводни звезди! Поздрави най-сърдечни!
  • Чудесно стихотворение,
    чудесен финал.Браво.
    С много обич.
  • Браво.Нежно е.Харесва ми...."...ние сме двама"...
Предложения
: ??:??