16 nov 2007, 9:15

Двама сме

Poesía

1.6K 0 3

Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.

Слънцето...
не грее.
Морето...
бунтува се.
Всички...
тъжни са.

А аз...
наместо да плача,
щастлива съм.

Защо ли?
С теб съм.
Затова.

Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега.

Единствено ние виждаме тази светлина,
защото сме двама...
макар и не по този начин,
по който ми се иска...

а те...
сами са...
Но ние...
Ние сме двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

posh` (Таня Атанасова)

"Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега."
Светлите души
огряват ви.
Не се чуди,
и той и ти
един за друг сте
греещи пътеводни звезди! Поздрави най-сърдечни!

2007-11-16T09:53:48+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Чудесно стихотворение,
чудесен финал.Браво.
С много обич.

2007-11-16T09:37:34+02:00
Senni (Силвия)

Браво.Нежно е.Харесва ми...."...ние сме двама"...

2007-11-16T09:18:15+02:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0