16 nov 2007, 9:15

Двама сме

  Poesía
1.6K 0 3
Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.

Слънцето...
не грее.
Морето...
бунтува се.
Всички...
тъжни са.

А аз...
наместо да плача,
щастлива съм.

Защо ли?
С теб съм.
Затова.

Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега.

Единствено ние виждаме тази светлина,
защото сме двама...
макар и не по този начин,
по който ми се иска...

а те...
сами са...
Но ние...
Ние сме двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ето, виж.
    Светло е...
    само тук...
    и сега."
    Светлите души
    огряват ви.
    Не се чуди,
    и той и ти
    един за друг сте
    греещи пътеводни звезди! Поздрави най-сърдечни!
  • Чудесно стихотворение,
    чудесен финал.Браво.
    С много обич.
  • Браво.Нежно е.Харесва ми...."...ние сме двама"...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...