Двама сме
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.
Слънцето...
не грее.
Морето...
бунтува се.
Всички...
тъжни са.
А аз...
наместо да плача,
щастлива съм.
Защо ли?
С теб съм.
Затова.
Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега.
Единствено ние виждаме тази светлина,
защото сме двама...
макар и не по този начин,
по който ми се иска...
а те...
сами са...
Но ние...
Ние сме двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени
Поздрави най-сърдечни!