16.11.2007 г., 9:15

Двама сме

1.6K 0 3
Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.

Слънцето...
не грее.
Морето...
бунтува се.
Всички...
тъжни са.

А аз...
наместо да плача,
щастлива съм.

Защо ли?
С теб съм.
Затова.

Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега.

Единствено ние виждаме тази светлина,
защото сме двама...
макар и не по този начин,
по който ми се иска...

а те...
сами са...
Но ние...
Ние сме двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ето, виж.
    Светло е...
    само тук...
    и сега."
    Светлите души
    огряват ви.
    Не се чуди,
    и той и ти
    един за друг сте
    греещи пътеводни звезди! Поздрави най-сърдечни!
  • Чудесно стихотворение,
    чудесен финал.Браво.
    С много обич.
  • Браво.Нежно е.Харесва ми...."...ние сме двама"...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...