16.11.2007 г., 9:15

Двама сме

1.6K 0 3
Навън вали
пороен дъжд...
И духа...
безпощаден вятър.

Слънцето...
не грее.
Морето...
бунтува се.
Всички...
тъжни са.

А аз...
наместо да плача,
щастлива съм.

Защо ли?
С теб съм.
Затова.

Ето, виж.
Светло е...
само тук...
и сега.

Единствено ние виждаме тази светлина,
защото сме двама...
макар и не по този начин,
по който ми се иска...

а те...
сами са...
Но ние...
Ние сме двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ето, виж.
    Светло е...
    само тук...
    и сега."
    Светлите души
    огряват ви.
    Не се чуди,
    и той и ти
    един за друг сте
    греещи пътеводни звезди! Поздрави най-сърдечни!
  • Чудесно стихотворение,
    чудесен финал.Браво.
    С много обич.
  • Браво.Нежно е.Харесва ми...."...ние сме двама"...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...