28 янв. 2016 г., 13:36

Двама сме...(поне двама)

1.1K 0 1

Заварвам всяка нощ
в една и съща сцена,
майсторски изпипаната постановка
режисирана от нашата Вселена.

 

Само вятъра преборва тишината,
нарамил зимний студ.
Подпрял и небосвод, и планината,
до безкрая сняг подут.

 

Със свирепи погледи звездите
пробождат всеки замръкнал минувач.
Заробени като с вериги към нощите.
Наложници на всеки здрач!

 

Навярно пламки пещи до една!
Навярно сърца на чужди светове!
Навярно ковачници на нашата съдба!
А за нас едно небе...

 

Силно и беззвучно ръкопляскам,
но май на спусната завеса...
Започва да се вдига със деня,
но аз си тръгвам, свършва моята пиеса!

 

Оставям името на мястото си
и отивам да поспя.
Някой ще се облече със него
и ще играе мен, за през деня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...