29 мая 2008 г., 12:31

Две деца

866 0 2
Две деца

Дъгата в слънчев лъч пробягва,
мост е между теб и мен,
небесна стълба ни протяга
и път вълшебен, съвършен.

Звезди в небето се усмихват
приветливо. И две деца
по стълбата със смях притичват
с туптящи ангелски сърца.

Луна и Слънце се поглеждат,
звездите - в детските очи.
Небето важно се оглежда,
изпълнено с безброй мечти.

Сияе Бог във небесата,
прегръща с обич две деца,
мечти превръща във реалност -
реалността на детските сърца.

Небесен хълм от чудеса
издигна се, а по дъгата
смеещите се деца
през чудесата минаха оттатък.

Вълшебен свят, реална приказка
разказва времето пред нас,
разкрива скрита стара истина,
а ние слушаме в захлас...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...