29 may 2008, 12:31

Две деца

  Poesía
862 0 2
Две деца

Дъгата в слънчев лъч пробягва,
мост е между теб и мен,
небесна стълба ни протяга
и път вълшебен, съвършен.

Звезди в небето се усмихват
приветливо. И две деца
по стълбата със смях притичват
с туптящи ангелски сърца.

Луна и Слънце се поглеждат,
звездите - в детските очи.
Небето важно се оглежда,
изпълнено с безброй мечти.

Сияе Бог във небесата,
прегръща с обич две деца,
мечти превръща във реалност -
реалността на детските сърца.

Небесен хълм от чудеса
издигна се, а по дъгата
смеещите се деца
през чудесата минаха оттатък.

Вълшебен свят, реална приказка
разказва времето пред нас,
разкрива скрита стара истина,
а ние слушаме в захлас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....