May 29, 2008, 12:31 PM

Две деца

  Poetry
858 0 2
Две деца

Дъгата в слънчев лъч пробягва,
мост е между теб и мен,
небесна стълба ни протяга
и път вълшебен, съвършен.

Звезди в небето се усмихват
приветливо. И две деца
по стълбата със смях притичват
с туптящи ангелски сърца.

Луна и Слънце се поглеждат,
звездите - в детските очи.
Небето важно се оглежда,
изпълнено с безброй мечти.

Сияе Бог във небесата,
прегръща с обич две деца,
мечти превръща във реалност -
реалността на детските сърца.

Небесен хълм от чудеса
издигна се, а по дъгата
смеещите се деца
през чудесата минаха оттатък.

Вълшебен свят, реална приказка
разказва времето пред нас,
разкрива скрита стара истина,
а ние слушаме в захлас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...