Две деца
Дъгата в слънчев лъч пробягва,
мост е между теб и мен,
небесна стълба ни протяга
и път вълшебен, съвършен.
Звезди в небето се усмихват
приветливо. И две деца
по стълбата със смях притичват
с туптящи ангелски сърца.
Луна и Слънце се поглеждат,
звездите - в детските очи.
Небето важно се оглежда,
изпълнено с безброй мечти.
Сияе Бог във небесата,
прегръща с обич две деца,
мечти превръща във реалност -
реалността на детските сърца.
Небесен хълм от чудеса
издигна се, а по дъгата
смеещите се деца
през чудесата минаха оттатък.
Вълшебен свят, реална приказка
разказва времето пред нас,
разкрива скрита стара истина,
а ние слушаме в захлас...
© Емилия Миланова All rights reserved.