May 29, 2008, 12:31 PM

Две деца

  Poetry
859 0 2
Две деца

Дъгата в слънчев лъч пробягва,
мост е между теб и мен,
небесна стълба ни протяга
и път вълшебен, съвършен.

Звезди в небето се усмихват
приветливо. И две деца
по стълбата със смях притичват
с туптящи ангелски сърца.

Луна и Слънце се поглеждат,
звездите - в детските очи.
Небето важно се оглежда,
изпълнено с безброй мечти.

Сияе Бог във небесата,
прегръща с обич две деца,
мечти превръща във реалност -
реалността на детските сърца.

Небесен хълм от чудеса
издигна се, а по дъгата
смеещите се деца
през чудесата минаха оттатък.

Вълшебен свят, реална приказка
разказва времето пред нас,
разкрива скрита стара истина,
а ние слушаме в захлас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Миланова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...