3 февр. 2012 г., 19:47

Две души

1.5K 0 1

"Две души"

Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,

сякаш цял живот препускали са лудо?

Моята душа, душа е днес от сняг,

сякаш е небесно чудо.

Ще докоснеш ли прахта от уморените нозе?

Те още търсят те под сянката на нещо свято!

Усещаш ли как бие моето сърце?

Сърце, което с теб разбра, че е богато!

Душите ни ще срещнат залез сив

след любовта, която вечно си отива.

И ще остане спомен мил и тих - как две души се срещнаха, за да си идат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...