Feb 3, 2012, 7:47 PM

Две души

  Poetry » Love
1.5K 0 1

"Две души"

Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,

сякаш цял живот препускали са лудо?

Моята душа, душа е днес от сняг,

сякаш е небесно чудо.

Ще докоснеш ли прахта от уморените нозе?

Те още търсят те под сянката на нещо свято!

Усещаш ли как бие моето сърце?

Сърце, което с теб разбра, че е богато!

Душите ни ще срещнат залез сив

след любовта, която вечно си отива.

И ще остане спомен мил и тих - как две души се срещнаха, за да си идат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...