3.02.2012 г., 19:47

Две души

1.5K 0 1

"Две души"

Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,

сякаш цял живот препускали са лудо?

Моята душа, душа е днес от сняг,

сякаш е небесно чудо.

Ще докоснеш ли прахта от уморените нозе?

Те още търсят те под сянката на нещо свято!

Усещаш ли как бие моето сърце?

Сърце, което с теб разбра, че е богато!

Душите ни ще срещнат залез сив

след любовта, която вечно си отива.

И ще остане спомен мил и тих - как две души се срещнаха, за да си идат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...