3.02.2012 г., 19:47

Две души

1.5K 0 1

"Две души"

Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,

сякаш цял живот препускали са лудо?

Моята душа, душа е днес от сняг,

сякаш е небесно чудо.

Ще докоснеш ли прахта от уморените нозе?

Те още търсят те под сянката на нещо свято!

Усещаш ли как бие моето сърце?

Сърце, което с теб разбра, че е богато!

Душите ни ще срещнат залез сив

след любовта, която вечно си отива.

И ще остане спомен мил и тих - как две души се срещнаха, за да си идат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...