Две души
Две самотни души,
в мрака загубени,
търсят приятелско рамо,
да поплачат тъжно само.
Чезнат в тъмнина,
остана само мечта - една,
да се слеят две души,
в мрака загубени.
Две души - чезнещи.
Две души - изгорели.
В пламъци обгърнати,
в пепел превърнати.
Демон с тежки окови
сърцата им отрови.
Техният предател клет,
царуващ враг заклет.
Горчива скръб виси
над тъжните души,
огорчени от злобни лъжи,
от черна мъка погубени.
Две души измъчени,
в горчива мъка горящи.
Две самотни души,
в мрака загубени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Николова Все права защищены
