3 авг. 2012 г., 19:55

Две очи

940 0 0

Защо сте толкова красиви и истински,
нима във вашия свят няма лъжи?
Всяка болка през вас минава, понякога сте силни,

но понякога се уморявате, натежава ви и роните сълзи.

Но всъщност товарът не е ваш,
a на проклетото бедно сърце.
Вие за него плачете,
a то не може дори да ви докосне с ръце.

Така е вашата съдба,
виждате и красота, и злина.
Тихичко плачете за това,
a на сърцето казвате да помни само добрина.

Един ден ще се уморите от тази игра -
от играта на лъжливата утеха.
Ще се затворите завинаги за този свят,
но без вас ще спре да живее и сърцето.

Милан Милев

02.08.2012

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...