Защо сте толкова красиви и истински,
нима във вашия свят няма лъжи?
Всяка болка през вас минава, понякога сте силни,

но понякога се уморявате, натежава ви и роните сълзи.

Но всъщност товарът не е ваш,
a на проклетото бедно сърце.
Вие за него плачете,
a то не може дори да ви докосне с ръце.

Така е вашата съдба,
виждате и красота, и злина.
Тихичко плачете за това,
a на сърцето казвате да помни само добрина.

Един ден ще се уморите от тази игра -
от играта на лъжливата утеха.
Ще се затворите завинаги за този свят,
но без вас ще спре да живее и сърцето.

Милан Милев

02.08.2012