Две очи
978
0
0
По улици и булеварди, се взирам в хорските лица,
по навик уж полузабравен, но скрил се някъде в ума.
И търся във тълпата пъстра, да срещна тези две очи,
които някога в сърцето оставиха за мен следи.
Бе толкова отдавна, помня, стоях на прага на нощта,
а раменете ми тежаха като на плачеща върба.
Не можех сбогом да ти кажа и да те върна не можах,
че те обичам го преглътнах и сгуших се във моя страх.
Но любовта в кръвта се блъска и във ушите ми пищи,
а твоят глас в нощта се връща и тихо шепне: "Помниш ли?"
В мене всичко се бунтува, а самотата ме гневи,
как искам времето да върна и да ти кажа ОСТАНИ!
По улици и булеварди, неспирно времето върви,
един рефрен полузабравен дълбоко в мене пак звучи.
А пъстрата тълпа се смее и гледа с хиляди очи,
но няма ги ония двете, оставили у мен следи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
