22.05.2013 г., 9:11 ч.
Две очи
756
0
0
По улици и булеварди, се взирам в хорските лица,
по навик уж полузабравен, но скрил се някъде в ума.
И търся във тълпата пъстра, да срещна тези две очи,
които някога в сърцето оставиха за мен следи.
Бе толкова отдавна, помня, стоях на прага на нощта,
а раменете ми тежаха като на плачеща върба.
Не можех сбогом да ти кажа и да те върна не можах,
че те обичам го преглътнах и сгуших се във моя страх.
Но любовта в кръвта се блъска и във ушите ми пищи,
а твоят глас в нощта се връща и тихо шепне: "Помниш ли?"
В мене всичко се бунтува, а самотата ме гневи,
как искам времето да върна и да ти кажа ОСТАНИ!
По улици и булеварди, неспирно времето върви,
един рефрен полузабравен дълбоко в мене пак звучи.
А пъстрата тълпа се смее и гледа с хиляди очи,
но няма ги ония двете, оставили у мен следи!
по навик уж полузабравен, но скрил се някъде в ума.
И търся във тълпата пъстра, да срещна тези две очи,
които някога в сърцето оставиха за мен следи.
Бе толкова отдавна, помня, стоях на прага на нощта,
а раменете ми тежаха като на плачеща върба.
Не можех сбогом да ти кажа и да те върна не можах,
че те обичам го преглътнах и сгуших се във моя страх.
Но любовта в кръвта се блъска и във ушите ми пищи,
а твоят глас в нощта се връща и тихо шепне: "Помниш ли?"
В мене всичко се бунтува, а самотата ме гневи,
как искам времето да върна и да ти кажа ОСТАНИ!
По улици и булеварди, неспирно времето върви,
един рефрен полузабравен дълбоко в мене пак звучи.
А пъстрата тълпа се смее и гледа с хиляди очи,
но няма ги ония двете, оставили у мен следи!
© Евгения Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
