...Две очи...
...Две очи...
Две очи...оглеждат
себе си във други две-
търсят се, чакат се,
трепетно
откриват се, влюбват се
загубено...
Тръгват заедно, ръка за ръка
в една посока, едно пътуване
наречено живот, наречено любов...
Оказват се те една сродна душа
и представа нямат
как,
кога,
с какво
ще дойде бъдещето в изненада?
Но живеейки в ритъма на сърцето,
създавайки любов и свобода-
каквито преди не са познавали,
тъй като
нямали са време, а то вървяло
и не знаели как да го спрат...-
миг по миг, секунда в секунда-
миналото ще оставят смело назад...
И защо „сбогом” да си казват,
понеже
уплашени са от незнайното?!
Защо
след като
не могат,
не искат,
след като
нуждаят се,
любят се...?!
И щом, каквото и да става
щастието им е това...?!-
„Ела с мен, моя любов!
Ще се учим да вървим
в радостта, откъдето
и да минем...
Песента ще пише за нас,
а ние ще творим историята си...
Вземи мечти ми!
Покажи ми как да мечтая!-
Да заминем дружно надалече,
или на близо, където и да е...
Вярата, обичта...
ще ни отведат
в друго пространство,
там в истината ни...,
където света ще е по-добър,
въпреки лошото...
защото
това място съществува
само
в две очи, в една душа
в любовта ни...”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
