Две очи
В съня си мой открих едно момиче обляно във сълзи
и мислех си уви , че всичко само сън било е може би.
Момичето вървеше редом с мен и страдаше във своите
сълзи , стоеше там обърнала очи към моите очи...
Забързан аз със моите мечти ,момичето оставих там
сред нощните кошмари и беди ...
Нали все пак в съня ми само то стои...
Събудих се – уви ... момичето до мен седеше обляно
във сълзи...
Потънал сам във празни мисли , оствих го само да си стои
Запитах се дали все пак ... – от мен са породени
може би ... но уви в съня ми тя остана да стои сама
във своите сълзи...
Денят настъпва ноща да победи и всичките мечти и
сънища да заличи .
Но ето идва нощ омайна във сини цветове , обгръща тихо
моите рамене .
Момичето до мене пак седи ...
И тихичко ридаейки обръща пак очи към моите очи
Погледна ме и тихичко ми промълви
- Избърши ти моите сълзи ,защото сълзите в моите очи
от тебе са родени те , уви...
Загледах се във тез очи , как хубави били биха без сълзи...
В съня си аз се спрях облян от неините и моите сълзи
- Спри момиче не плачи , тез капчици вода ще бъдат мои
в този миг уви...
Избърсах мъката натрупана във сините очи...
Как хубави са без сълзи , нали
Събудих се уви...
Момичето до мене пак седи , сега във нашите мечти
Но вече няма там сълзи , а само две хубави очи
Как хубави са те нали...!!!
За моята съпруга Доби 1.12.06 Мадрид
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
