3 янв. 2007 г., 13:45

Две очи

1.3K 0 1

В съня си  мой  открих едно момиче обляно във сълзи

                и мислех си уви , че всичко само сън било  е може би.

                Момичето вървеше редом с мен и страдаше във своите

                сълзи , стоеше там обърнала очи към моите очи...

                 Забързан аз със моите мечти ,момичето оставих там

                 сред нощните кошмари  и беди ...

                 Нали все пак в съня ми само то стои...

                 Събудих се – уви  ...   момичето до мен седеше обляно

                 във сълзи...     

                 Потънал сам във  празни мисли  , оствих го само да си стои  

                 Запитах се дали все пак ...   – от мен са породени

                 може би ... но уви в съня ми тя остана да стои сама                  

                 във своите сълзи...

                      Денят настъпва ноща да победи и всичките мечти и  

                      сънища да заличи .

                      Но ето идва нощ омайна във сини цветове , обгръща тихо

                      моите рамене .

                      Момичето до мене пак седи ...

                   И тихичко ридаейки  обръща пак очи към моите очи

                    Погледна ме и тихичко ми промълви                                                              

                    - Избърши ти моите сълзи ,защото сълзите в моите  очи

                      от тебе са родени те , уви...

                    Загледах се във тез очи , как хубави били биха без сълзи...       

                      В съня си аз се спрях облян от неините и моите сълзи

                      - Спри момиче не плачи ,  тез капчици вода ще бъдат мои

                      в  този миг  уви...

                      Избърсах мъката натрупана  във сините очи...

                      Как хубави са без сълзи , нали

                      Събудих се уви...

                      Момичето до мене пак седи , сега във нашите мечти

                      Но вече няма там сълзи , а само две хубави очи

                      Как хубави са те  нали...!!!

                            За моята съпруга Доби    1.12.06   Мадрид

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво! Докосва и натъжава!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...