Две очи
В съня си мой открих едно момиче обляно във сълзи
и мислех си уви , че всичко само сън било е може би.
Момичето вървеше редом с мен и страдаше във своите
сълзи , стоеше там обърнала очи към моите очи...
Забързан аз със моите мечти ,момичето оставих там
сред нощните кошмари и беди ...
Нали все пак в съня ми само то стои...
Събудих се – уви ... момичето до мен седеше обляно
във сълзи...
Потънал сам във празни мисли , оствих го само да си стои
Запитах се дали все пак ... – от мен са породени
може би ... но уви в съня ми тя остана да стои сама
във своите сълзи...
Денят настъпва ноща да победи и всичките мечти и
сънища да заличи .
Но ето идва нощ омайна във сини цветове , обгръща тихо
моите рамене .
Момичето до мене пак седи ...
И тихичко ридаейки обръща пак очи към моите очи
Погледна ме и тихичко ми промълви
- Избърши ти моите сълзи ,защото сълзите в моите очи
от тебе са родени те , уви...
Загледах се във тез очи , как хубави били биха без сълзи...
В съня си аз се спрях облян от неините и моите сълзи
- Спри момиче не плачи , тез капчици вода ще бъдат мои
в този миг уви...
Избърсах мъката натрупана във сините очи...
Как хубави са без сълзи , нали
Събудих се уви...
Момичето до мене пак седи , сега във нашите мечти
Но вече няма там сълзи , а само две хубави очи
Как хубави са те нали...!!!
За моята съпруга Доби 1.12.06 Мадрид
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
