Да знаеше, че всяка твоя дума
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата,
които засияват из очите ти,
когато преоткриват светлината;
за топлото на теб сега разчитам.
Да можеше да стигна като вятър
луната и прозореца край пътя ни;
в раздиплените клони необятът
прикриваше сълзите много пъти... ...