Две слова за начало
„... Един кръгъл глупак, синеок и висок ”
М. Петкова
Той се връща от работа все уморен
и се смее все някак безмълвно –
един кръгъл глупак, не за мене роден,
всяка вечер пристига по тъмно.
Той е млад и неук, но е толкоз добър,
че не мога дори да му кажа:
„Чакам друг. Ти защо си при мене дошъл?” –
как добряка така да накажа?
Той е силен, свенлив и красив като бог,
но в ръцете си носи не шпага –
носи две-три торби този мъж синеок –
при сина ми за малко присяда.
После тихо си тръгва, привел рамена –
знам, за никъде всъщност не бърза,
но е толкоз объркан, като малко дете,
чак до глупост и даже омръзва.
И почти не говори, и само мълчи,
и ме гледа почти оглупяло.
Ако зърнеше, Господи, тези очи,
би му дал две слова за начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
