Две слова за начало
„... Един кръгъл глупак, синеок и висок ”
М. Петкова
Той се връща от работа все уморен
и се смее все някак безмълвно –
един кръгъл глупак, не за мене роден,
всяка вечер пристига по тъмно.
Той е млад и неук, но е толкоз добър,
че не мога дори да му кажа:
„Чакам друг. Ти защо си при мене дошъл?” –
как добряка така да накажа?
Той е силен, свенлив и красив като бог,
но в ръцете си носи не шпага –
носи две-три торби този мъж синеок –
при сина ми за малко присяда.
После тихо си тръгва, привел рамена –
знам, за никъде всъщност не бърза,
но е толкоз объркан, като малко дете,
чак до глупост и даже омръзва.
И почти не говори, и само мълчи,
и ме гледа почти оглупяло.
Ако зърнеше, Господи, тези очи,
би му дал две слова за начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
