Призрачно е. Лепне тишината
по телата, сякаш ги целува.
Диамантено е твърда и водата​ -
Езерото спи, не се вълнува.
А пък те прегърнати, безмълвни,
украсяват с голата си плът
белотата, искаща да ги погълне -
Две парченца от любов... И студ...
А когато дойде пролетта
скелетите някой ще уплашат,
но ако можеха, за любовта​,
приказка те щяха да разкажат... ...