rajsun (Райчо Русев)
541 1380
7 июн. 2014 г., 23:15

Двете 

  Поэзия » Другая
777 0 13

 

В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.

 

В пладнето пътеките се сплитат.
– Добра стига! – И денят бе храм!
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.

 

Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен.

 

Но бъдете преблагословени
и от моя предвечерен час,
ти, която мина покрай мене,
ти, покрай която минах аз.

 

(от "СтиховеЙ")

 

© Райчо Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??