rajsun (Райчо Русев)
541 1380
Jun 7, 2014, 11:15 PM

Двете 

  Poetry » Other
775 0 13

 

В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.

 

В пладнето пътеките се сплитат.
– Добра стига! – И денят бе храм!
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.

 

Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен.

 

Но бъдете преблагословени
и от моя предвечерен час,
ти, която мина покрай мене,
ти, покрай която минах аз.

 

(от "СтиховеЙ")

 

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??