23 февр. 2011 г., 19:58

Двете мои аз 

  Поэзия » Философская
549 0 0

 

В главата ми се трупат те…

… въпросите, и не ми дават мира.

Дори за един едничък път

 да ме оставят те.

 

Толкова пъти в денонощието

се питам аз…

Как ли си, приятелю мой…?

Седя и се моля със сълзи на очи.

 

А другото ми аз казва:

Я се стегни!

Очите ми да не са те видели

така да се вайкаш!

 

Та нали без въпроси,

 няма да има и отговори… 

и ще е безцелен животът ни.

Затова не хленчи,

а стискай зъби…

… аз знам, че ще се обади!

© Донка Красимирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??