В главата ми се трупат те…

… въпросите, и не ми дават мира.

Дори за един едничък път

 да ме оставят те.

Толкова пъти в денонощието

се питам аз…

Как ли си, приятелю мой…?

Седя и се моля със сълзи на очи.

А другото ми аз казва:

Я се стегни!

Очите ми да не са те видели

така да се вайкаш!

Та нали без въпроси,

 няма да има и отговори… 

и ще е безцелен животът ни.

Затова не хленчи,

а стискай зъби…

… аз знам, че ще се обади!