Двете мои аз
833
0
0
В главата ми се трупат те…
… въпросите, и не ми дават мира.
Дори за един едничък път
да ме оставят те.
Толкова пъти в денонощието
се питам аз…
Как ли си, приятелю мой…?
Седя и се моля със сълзи на очи.
А другото ми аз казва:
Я се стегни!
Очите ми да не са те видели
така да се вайкаш!
Та нали без въпроси,
няма да има и отговори…
и ще е безцелен животът ни.
Затова не хленчи,
а стискай зъби…
… аз знам, че ще се обади!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Красимирова Всички права запазени
