19 нояб. 2011 г., 20:48

Движение

923 0 3

Да бъдеш винаги в движение -

това е смисълът на живота.

Посоката е по твое усмотрение

и разликата между човека и робота.

 

Тичал е индианецът след бизона,

яздил е  през пустинята индиецът със слона.

Животът на търговеца е зависил от пътя на кервана,

а в наше време само въртим волана.

 

Какво ли мотивира ни, за бога,

да се предвижим от точка „А” до точка „Б”?

Може би желанието да кажеш „Аз мога,

стигнах пръв - ако можете, догонете ме!”

 

Движиш се дори когато спиш,

също и когато жените любиш.

Спрат ли да стоят така нещата,

лошо – значи си „опънал петалата”.

 

Няма проблем – нещата се разнообразяват,

остава ти едно последно пътешествие.

Ти ще лежиш, другите ще реват

няма как – погребално шествие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Генчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най ме радва римата на спиш с любиш :D Както и лежерното "Няма проблем - нещата се разнообразяват", в контекста на погребално шествие. Умирам от хилеж, благодаря ти, Ловецо! :D :D
  • И аз току виж "опъна петалата" от смях след този стих...
  • слонът, човече, няма как да оцелее в пустинята... дори и в името на римата.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...