vyatur13 (Елена)
209 1586
15 февр. 2014 г., 22:09  

Двоен празник 

  Поэзия » Любовная
407 0 5

Луната се показа в пълен кръг,

загадъчно забулена в мъглата.

Предлагаше любов като на търг

и дълго предизвикваше съдбата.

 

На масата сервираха храна

и виното с бутилката поредна.

Вън Трифон със голямата метла

премиташе пързалките си ледни.

 

Балонче Валентинка тук до мен.

Очите ти не срещах. Сякаш празни

витаеха далече. Отчужден

те виждах в този двоен празник.

 

И думите минаваха в галоп

като камили в пясъчна пустиня.

А някога любовният въртоп

ни вдигаше без страх в небето синьо.

 

Дали е страх това - не знам,

отново да сме вихъра на танца.

Къде е тази думичка "Сезам"

вратата към стометровата шанца?

 

Да литнем под учудено небе

над снежния масив пак само двама,

да те усетя теб, какъвто бе

и да усетиш в мене тази драма.

© Елена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че сте ме прочели. Радвам се че съм успяла да ви зарадвам.
  • И на мен много ми хареса! Поздрави!
  • Браво, Ели!Великолепен стих във всяко едно отношение!Прочетох с удоволствие!
  • Красиво, Елена!
    Оценявам го!
  • Много хубав стих!
    Идея, мелодия, ритъм, подредба и въздействие!
    Браво, като за учебник е!
Предложения
: ??:??