Двоен празник
Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна
и виното с бутилката поредна.
Вън Трифон със голямата метла
премиташе пързалките си ледни.
Балонче Валентинка тук до мен.
Очите ти не срещах. Сякаш празни
витаеха далече. Отчужден
те виждах в този двоен празник.
И думите минаваха в галоп
като камили в пясъчна пустиня.
А някога любовният въртоп
ни вдигаше без страх в небето синьо.
Дали е страх това - не знам,
отново да сме вихъра на танца.
Къде е тази думичка "Сезам"
вратата към стометровата шанца?
Да литнем под учудено небе
над снежния масив пак само двама,
да те усетя теб, какъвто бе
и да усетиш в мене тази драма.
© Елена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, че сте ме прочели. Радвам се че съм успяла да ви зарадвам.
-
И на мен много ми хареса! Поздрави!
-
Браво, Ели!Великолепен стих във всяко едно отношение!Прочетох с удоволствие!
-
Красиво, Елена!
Оценявам го! -
Много хубав стих!
Идея, мелодия, ритъм, подредба и въздействие!
Браво, като за учебник е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
