Двойниче
Двойниче
Бобо, обичаме те!
Цяла сутрин се взирах в илюминатора,
да те видя - ухилен, и рошав, и - див! -
Колене да забиваш в корема на вятъра.
И пищялка - в ухото на месеца крив.
Да разливаш на облаци нашата музика.
Да припалваш в небесните вечери - ден.
И - отлитнал от всички игли и перфузори -
да се гмуркаш в просторите слънчеви, Мен!
Но - напразно! И чак върху пистата чужда,
щом моторите спряха и заслизах едвам,
ме убоде прашинка в едната обувка,
а развързана другата беше дотам,
че без малко в бетона чело да избърша!
И разсмях се, най-после разбрал - и от там
ще ни мяташ от свойте шегички на къшеи,
наше двойниче малко, наш храбрецо голям!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Хаджидиев Все права защищены
