Jun 15, 2014, 8:48 PM

Двойниче

  Poetry » Other
947 0 6

Двойниче

 

          Бобо, обичаме те!

 

Цяла сутрин се взирах в илюминатора,

да те видя - ухилен, и рошав,  и - див! -

Колене да забиваш в корема на вятъра.

И пищялка - в  ухото на месеца крив.

 

Да разливаш на облаци нашата музика.

Да припалваш в небесните вечери - ден.

И - отлитнал от всички игли и перфузори - 

да се гмуркаш в просторите слънчеви, Мен!

 

Но - напразно!  И чак върху пистата чужда,

щом моторите спряха и заслизах едвам,

ме убоде прашинка в едната обувка,

а развързана другата беше дотам,

 

че без малко в бетона чело да избърша!

И разсмях се,  най-после разбрал - и от там

ще ни мяташ от свойте шегички на къшеи,

наше двойниче малко, наш храбрецо голям!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Хаджидиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...