Двойниче
Бобо, обичаме те!
Цяла сутрин се взирах в илюминатора,
да те видя - ухилен, и рошав, и - див! -
Колене да забиваш в корема на вятъра.
И пищялка - в ухото на месеца крив.
Да разливаш на облаци нашата музика.
Да припалваш в небесните вечери - ден.
И - отлитнал от всички игли и перфузори -
да се гмуркаш в просторите слънчеви, Мен!
Но - напразно! И чак върху пистата чужда,
щом моторите спряха и заслизах едвам, ...