"Обичам те, нали го знаеш, мила!" - мълвиш с обич ти.
Желано е това признание, родено в нежен стих.
Заглеждам се в очите ти притворени,
в устните ти, скрили онзи смях,
в косите, галещи се в мен
с любов, без страх.
А ти си мой!
Със спомените си живях,
дори и през покоя си измислен.
След многото и дълги дни във самота
светът в кристалната си болка е обвит.
И няма чудо на земята, което би ме спряло ...