25 nov 2006, 22:47

Двойно признание

  Poesía
757 0 5


"Обичам те, нали го знаеш, мила!" - мълвиш с обич ти.
Желано е  това признание, родено в нежен стих.
Заглеждам се в очите ти притворени,
в устните ти, скрили онзи смях,
в косите, галещи се в мен
с любов, без страх.


А ти си мой!


Със спомените си живях,
дори и през покоя си измислен.
След многото и дълги дни във самота
светът в кристалната си  болка е обвит.
И няма чудо на земята, което би ме спряло
аз да ти доказвам  онези думи две, които са:"Обичам те!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...