И на съседите пустее двора.

Не пее на стобора им петел.

А няма никой и в обора...

Навярно Господ ги е взел!

Не щъкат селските кокошки

и пиленцата малки покрай тях...

Не търсиме от никой прошка,

че сме останали без тях!

Не цвили гладно и прасето...

Магарето им стана на салам.

Не тичат вече за полето,

порядъка е градски там!

Жените са без вретената,

къделите отдавна не са с тях

и станове не тропат зад вратата,

и сякаш мързела се плези в тях!

Това е градското ни село!

Тук хората завършват своя път!

И тук България умира смело,

и българското губи плът...

03.09.2014г. Драгойново