Дворът на съседите
И на съседите пустее двора.
Не пее на стобора им петел.
А няма никой и в обора...
Навярно Господ ги е взел!
Не щъкат селските кокошки
и пиленцата малки покрай тях...
Не търсиме от никой прошка,
че сме останали без тях!
Не цвили гладно и прасето...
Магарето им стана на салам.
Не тичат вече за полето,
порядъка е градски там!
Жените са без вретената,
къделите отдавна не са с тях
и станове не тропат зад вратата,
и сякаш мързела се плези в тях!
Това е градското ни село!
Тук хората завършват своя път!
И тук България умира смело,
и българското губи плът...
03.09.2014г. Драгойново
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
